Ти си мокрото в очите,
сивото ми във косите,
ти си ада,
но те искам така ми се пада.
По си нужен от водата,
по си сладък от храната,
лош си, лош си,
но любимото ми "лека нощ" си.
Сърце,
за боклука си вече, сърце.
Пак те пипа със мръсни ръце,
но мрази го, кълни го да плаче,
спри за него да биеш глупаче.
Къде да те скрия, къде?
Спри да даваш от теб да краде,
сякаш взема трохи от сираче,
той така тебе взе ми, глупаче.
Пак ще плача ли на мама
и за този беше права,
луд е, луд е,
но го искам нищо, че груб е.
По е нужен от водата
и по-сладък от храната,
лош е, лош е,
но любимото ми "лека нощ" е.
Сърце,
за боклука си вече, сърце.
Пак те пипа със мръсни ръце,
но мрази го, кълни го да плаче,
спри за него да биеш, глупаче.
Къде да те скрия, къде?
Спри да даваш от теб да краде,
сякаш взема трохи от сираче,
той така тебе взе ми, глупаче.
Сърце,
чуваш ли ме,
ще ни разплаче знаеш нали?
Да го докосвам е на сълзи.
Сто живота от любов да умреш,
сто и първия ще му дадеш.
Сърце...
Сърце,
за боклука си вече, сърце.
Пак те пипа със мръсни ръце,
но мрази го, кълни го да плаче,
спри за него да биеш глупаче.
Къде да те скрия, къде?
Спри да даваш от теб да краде,
сякаш взема трохи от сираче,
той така тебе взе ми, глупаче.