Плаче китара далеч в мрака,
плача с нея аз от самота,
дъжда вали студен рисува тъжно в мен,
рисува спомена за теб!
Без тебе бавно аз умирам,
върни се ти, върни се при мен.
Без тебе пътя ненамирам
и лутам се нощ и ден!
Без тебе бавно аз умирам,
върни се ти, върни се при мен.
И мъката в мене заличи,
за да спре да боли!
Край мен минават влюбени хора,
отдадени на любовта,
а аз съм сам сама, сама на таз земя,
как искам пак да изкрещя!